Необходимо е да бъдат обособени регистрирани изкупвателни пунктове за орехоплодни култури, които да започнат да работят след 5-и септември. Сега се берат орехи още от средата на август, но тази продукция реално отива на халост. Това каза за „Агрозона“ Илиас Сарнук от Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове. При лешниците нещата са по-урегулирани, тъй като по-голямата част от реколтата е култивирана, докато в страната има много диви орехови насаждения, допълни браншовикът.
„Проследяемостта на стоката в момента е възможна само до известна степен единствено при малките производители. При масовия орех няма яснота. Възможно е да се проследят единствено партиди на малки производителите, които са успели да затворят цикъла на производство“, отбеляза Илиас Сарнук.
Без документи за произход
„Орехите на вътрешния ни пазар преминават от ръка на ръка без документи, без да се знае произходът им. Ако това беше урегулирано, държавата щеше да получава приходи от данъци и осигуровки от производителите. Няма да е лесно, много хора са против такава уредба, но това е начинът“, посочи Илиас Сарнук.
Равнопоставени с овощарите
Приоритет пред бранша сега е да се пребори за това, секторът да бъде равнопоставен с останалите овощни култури в новата Обща селскостопанска политика. От асоциацията настояват за стабилна политика, която да дава последователност и предвидимост за развитието на бранша. „На база на официалната статистика изглежда, че ние се развиваме прекалено добре, но от един поглед върху детайлите става ясно, че секторът не се развива правилно и държавата губи“, посочи орехопроизводителят и допълни: „Още преди 2015 г. започна увеличение на площите с черупкови култури в страната с идеята да се засили износът, но това така и не се случи, тъй като тези култури останаха извън приоритетите за финансиране с европейски средства“.
Друг голям проблем за бранша е дъмпинговият внос от различни държави, особено от Украйна.
Силен дъмпинг
Качествената българска био-орехова ядка се продава на 18 лв/кг на едро и това е най-доброто, което може да се намери в България. Вносната ядка идва в България на около 11 лв/кг. „Ние не можем да се преборим с тази цена нито на вътрешния пазар, нито за износ, който през последната година намалява“, обясни производителят на орехи.
„Уникалното в България е това, че имаме природните дадености, за да произвеждаме едни от най-здравословните ядки. В Германия или Швеция това е невъзможно. Аз лично започнах да се занимавам с орехопроизводство през 2011, тъй като бях чувал, че навремето България е била силна в това. Започнах бизнеса си с внос на печени ядки от Швеция – там се доставяха от цял свят и се преработваха. Тогава нямах нито един познат производител на орехи, но знаех, че в България винаги е имало орехи. От тогава години наред изнасям български орехи, но количествата са драстично намалели поради променливите вътрешни и външни политики“, по думите на Илиас Сарнук.
Пропускаме шансове
„Пазарите всяка година повишават изискванията си. Лично аз вече не успявам да изнасям за Швеция, тъй като ние спряхме да се вписваме в техните критерии. Преди това около 35 тона бяла двойка годишно заминаваха само към една шведска фабрика. Реално, ние малко по малко изпадаме от тази игра, а сме едни от тези, които имат най-много шанс да печелим“, посочи още браншовикът.